- Read Time: 1 min
„Утре сутрин ще стана рано, ще започна да правя гимнастика, ще се разходя и ще гледам как се събужда светът, но днес вече е късно и ще остана да си лежа вкъщи пред телевизора“... Ясно е, че утре няма да дойде, защото „утре“ ще настъпи, а вие ще си кажете същото. „Утре“ е само знак в линейното пространство на времето. Но животът ни винаги тече само в „днес“, ние живеем само тук и сега. Живели сме или ще живеем, но едва сега е възможно да осъзнаем вдишването и издишването, истинското жизнено изпълване на белите дробове, биенето на сърцето.












